неделя, 31 юли 2011 г.

Предпочитам да ме намразиш,отколкото да ме обикнеш и да не мога да ти отвърна.

Защото понякога е по-лесно да се справиш с единствената мисъл,че някой те ненавижда,отколкото да се справиш с любовта му.Кога станахме толкова извратено повредени всъщност? „Мазохизъм” дори не започва да описва тази наша склонност.Страхът провокира много от действията ни,той е огромна пречка и едновременно с това двигателна сила,но в случая и той не е достатъчно оправдание за апокалипсиса в човешката душа и психика.Парадоксално е ,че от една  страна не спираме с душевния стриптийз пред напълно непознати или неподходящи за целта субекти,а от друга се оказваме емоционални инвалиди за любовта-и нашата,и чуждата.Понякога хората наистина не сме готови да бъдем обичани,но защо задължително залитаме в другата крайност и с отворени обятия посрещаме омразата?Този проблем има няколко лица и съответно,няколко решения:
1 - емоционално незавършените личности,свикнали да си играят с огъня и задължително винаги да получават това,което искат.Много често подминаваме дребния надпис,който гласи: „Внимавай какво си пожелаваш,защото може и да се сбъдне”.Понякога просто не си готов за това,което искаш,и нямаш силите да се справиш с него.Това са хора,които силно копнеят за щастливия край от приказките,но аха той да стане реалност,и те бягат като дете,опарило се от огъня.Тъжното в случая е,че,тъй като не са достатъчно завършени личности,те са обречени завинаги да превръщат любовта в омраза заради невъзможността си да реагират адекватно на порива в душите си.За тях огънят винаги ще си остане само и единствено огън-непостижим и изгарящ,той никога няма да се превъне в пламък на любовта.
2 – има ги и тези,които са срещали любовта,познават я,но не могат да я последват по тънката нишка до твоето сърце.Хора,които просто не са в състояние да отвърнат на чувствата ти и взимат най-невероятното решение : щом не е любов,нека е омраза.Някой някога трябва да им каже колко огромна грешка правят,когато слагат толкова лесно знак за равенство между две така полюсни чувства.В този случай огнената стихия,която се разразява,е опустошителна.Няма нищо по-страшно от сърце,на което е отказана обич.Тласнато в пълната противоположност от егоистичния порив на чуждото невежество,то е способно на страховити дела.Това е най-грозното престъпление срещу нечие сърце-не само да изкорениш любовта,защото не можеш да се справиш с нея,а да я оставиш да изгори напразно,да изтлее до пепел и да се погрижиш от нея да възкръсне не друго,а омраза.Всичко това, защото твоето сърце се е уплашило от пламъка,който неволно е запалило в чуждото.
Има и трети тип хора,такива,които вечно бягат-от света,от другите,от себе си.При тях сърцето командва,но понеже е крехко и чупливо,не липсват и предпазни стени.То има потенциала да дава любов,иска и да получава,но е твърде убедено,че никога няма да срещне онова,другато сърце,което е дефектно по най-прекрасния и точен начин,създадено в отговор на неговото.Срещне ли го по някаква случайност,инстинктивно го отблъсква,защото  е по-лесно да не вярваш,отколкото до отвориш очите си за хубавите неща.По-лесно е да саботираш сам щастието си,а не да си позволиш да бъдеш истински обичан.
Не вярвам в любовта от пръв поглед.Даже напротив,убедена съм,че тя се постига ужасно трудно – с цената на много бръчки по лицето ти,много преглътнати сълзи и с време,ужасно много време.Точно затова никой така и не успя да ме убеди(а желаещите бяха,и все още са,много и досадно упорити) , че да те е грижа прекалено много за някого,без да получаваш равна по големина и сила ответна реакция,е грешка.Не вярвам,че е възможно да е грешка,когато сърцето ми да се стреми с всички сили към нечие друго ,независимо от опитите на другата страна любовта ми да се превърне в омраза.Всичко щеше да е много по-лесно,ако се вслушвахме в шепота на сърцето и го оставяхме то да ни води.Защото под изкуствените пластове грим,силикон и преструвки,едно сърце,което обича,няма как да е фалшиво.Вярвам в това.Тогава никоя сила на света не може да превърне любовта в омраза.

Summer 2010

A lot of things can change for one summer. You can either grow together with your friends… or grow apart and find new ones. You can drink up, fall down and do it all again the next day … and continue like this for a week. You can spend hours looking at the sky waiting for a falling star or spend the same time drinking wine with a girlfriend and end up accidentally seeing a falling star – and still I am not sure whether it was a real one or just the alcohol calling. You can learn some lessons the hard way. Or you can spend that time being in love. Because lessons are for school. And that’s exactly what we’re trying to avoid.
Seriously, Karma is a bitch.And payback’s her sister– whether it’s sooner or later, we always pay for our mistakes – or the mistakes of others, loved ones. Personally, I prefer sooner. Because now is my time – and what a hell of time it is. More than I can ask for, more than I could dream for.
Things change. Sooner or later. For better or for worse. And we have to deal with that.
Always.
I’ve spend almost every moment of my summer loving and appreciating everything I have. I am not patient. I want everything. Now! Because later ...  well “later” is never certain. All we have is this moment, this present. I’ve never wanted too much. And I don’t know, probably I’ll never know why, but somehow I got everything this summer. The friends, the parties, the sea, the ups and downs, the smiles and heartbeats…
The most important of all:
If you’re lucky ... I mean if you’re the luckiest person on this entire planet the person you love decides to love you back.
Simple as that.