Когато жеравите отлетят

Летит, летит по небу клин усталый -
Летит в тумане на исходе дня,
И в том строю есть промежуток малый -
Быть может, это место для меня!

Завесата е червена и изхабена,в перфектен унисон с почетните гости,застанали пред нея.Микрофонът разнася благодарствени слова из цялата зала,пълна с представителите на едно далечно минало,но те като че ли не осъзнават напълно случващото се.Само думите за това славно минало,което продължава да е тяхно настояще и завинаги ще бъде,успяват да предизвикат руменина по иначе бледите им пергаментови бузи.Пламъкът на живота в очите им се завръща все едно никога не ги е напускал.

Днес е нейният 85-ти рожден ден и на същата дата се навършват и 65 години от съвместния им живот.Само те си знаят как тези години са минали – времето постепенно ги е сляло в кадри без начало и край.Поздравленията звучат и като равносметка преди края.Виждаш в очите на останалите целия си живот, какъв си бил ,за да стигнеш до това,което си в настоящия момент.

Тържество на любовта или на старостта,на живота или на смъртта?И има ли значение?Когато в залеза на своя живот можеш да се изправиш пред всичките си познати,не само да се изправиш,а да се качиш на сцена,подкрепян от тях,да се усмихнеш на дългогодишния спътник в живота ти,и да кажеш с усмивка „Ние сме щастливи.”