четвъртък, 14 март 2013 г.

Сблъсъци



В какво вярваш ти?

В Господ? – Къде е твоят Бог,когато коремите на децата се подуват от глад,а по-големи са единствено очите им,стаили мъката на целия свят?
В любов от пръв поглед? – Къде е твоята любов,когато епичните приказки завършват с хляб и зрелища,поляти обилно с горчиви сълзи и неизречени клевети?

В съдбата? – Съдба ли е когато едва започналия живот на петгодишно момиченце завърши с плитките с розови ластичета под гумите на пиян шофор,изгубил всичко?

Аз вярвам в сблсъци.

Защото всяко нещо,дори най-големите сътресения и катастрофи,водят началото си от един единствен трепет.Музиката започва с вибрация.Разрушителни наводнения се крият зад обикновени вълни.А трепетът,който е най-страшен и от който няма връщане назад,е този на сърцето.

Сблъсъци,трепети,които разбъркват цялата ти вселена и те карат да се чувстваш жив под една или друга форма.Хубавото им е,че не обещават нищо.Даже напротив,в много случаи могат да се сравнят с това да се окажеш на арена,с лице в муцуната на изгладнял лъв,който се облизва ехидно.Сблъсъците не са опасни,нито обнадеждаващи.Всъщност зависи от гледната точка,точно както всичко останало на тази прекрасна планета.Но те си струват най-малкото заради този единствен и съвършен момент на безтегловност.Точно след огромния сблъсък,следва затишие,едно очарователно очакване,по време на което всичко е възможно.Животът ти може да се обърне и на 180 градуса,и въпреки това всичко да е отново хубаво.Това е мигът на върховна сила,мигът в който ти си господарят ,точно защото нищо не подлежи на контрол.Всичко е възможно,докато няма движение.Най-сладко е ,когато всички възможности лежат пред теб : от красива катастрофа до сладка среднощна приказка.

Това е върховната сладост на сблъсъка,макар и парадоксална в същността си,обещаваща сякаш наведнъж двата полюса-всичко зависи от теб,ако имаш куража да нарушиш мига на затишие.И въпреки това изходът не е сигурен.Така че винаги можеш да откажеш отговорността,да благодариш за възможността и да стиснеш с очи докато и последните трусове утихнат.
Сблъсък на два космоса,напълно непознати до този момент и никога същите след него.Дали протегнатите ръце ще се докоснат?Не е ясно,все още сме в красивия момент на измамен покой след сблъсъка...
Тази вечер е всичко,което имам нужда да знам,останалото започва да се пише оттук нататък.