Защото понякога е по-лесно да се справиш с единствената мисъл,че някой те ненавижда,отколкото да се справиш с любовта му.Кога станахме толкова извратено повредени всъщност? „Мазохизъм” дори не започва да описва тази наша склонност.Страхът провокира много от действията ни,той е огромна пречка и едновременно с това двигателна сила,но в случая и той не е достатъчно оправдание за апокалипсиса в човешката душа и психика.Парадоксално е ,че от една страна не спираме с душевния стриптийз пред напълно непознати или неподходящи за целта субекти,а от друга се оказваме емоционални инвалиди за любовта-и нашата,и чуждата.Понякога хората наистина не сме готови да бъдем обичани,но защо задължително залитаме в другата крайност и с отворени обятия посрещаме омразата?Този проблем има няколко лица и съответно,няколко решения:
1 - емоционално незавършените личности,свикнали да си играят с огъня и задължително винаги да получават това,което искат.Много често подминаваме дребния надпис,който гласи: „Внимавай какво си пожелаваш,защото може и да се сбъдне”.Понякога просто не си готов за това,което искаш,и нямаш силите да се справиш с него.Това са хора,които силно копнеят за щастливия край от приказките,но аха той да стане реалност,и те бягат като дете,опарило се от огъня.Тъжното в случая е,че,тъй като не са достатъчно завършени личности,те са обречени завинаги да превръщат любовта в омраза заради невъзможността си да реагират адекватно на порива в душите си.За тях огънят винаги ще си остане само и единствено огън-непостижим и изгарящ,той никога няма да се превъне в пламък на любовта.
2 – има ги и тези,които са срещали любовта,познават я,но не могат да я последват по тънката нишка до твоето сърце.Хора,които просто не са в състояние да отвърнат на чувствата ти и взимат най-невероятното решение : щом не е любов,нека е омраза.Някой някога трябва да им каже колко огромна грешка правят,когато слагат толкова лесно знак за равенство между две така полюсни чувства.В този случай огнената стихия,която се разразява,е опустошителна.Няма нищо по-страшно от сърце,на което е отказана обич.Тласнато в пълната противоположност от егоистичния порив на чуждото невежество,то е способно на страховити дела.Това е най-грозното престъпление срещу нечие сърце-не само да изкорениш любовта,защото не можеш да се справиш с нея,а да я оставиш да изгори напразно,да изтлее до пепел и да се погрижиш от нея да възкръсне не друго,а омраза.Всичко това, защото твоето сърце се е уплашило от пламъка,който неволно е запалило в чуждото.
Има и трети тип хора,такива,които вечно бягат-от света,от другите,от себе си.При тях сърцето командва,но понеже е крехко и чупливо,не липсват и предпазни стени.То има потенциала да дава любов,иска и да получава,но е твърде убедено,че никога няма да срещне онова,другато сърце,което е дефектно по най-прекрасния и точен начин,създадено в отговор на неговото.Срещне ли го по някаква случайност,инстинктивно го отблъсква,защото е по-лесно да не вярваш,отколкото до отвориш очите си за хубавите неща.По-лесно е да саботираш сам щастието си,а не да си позволиш да бъдеш истински обичан.
Не вярвам в любовта от пръв поглед.Даже напротив,убедена съм,че тя се постига ужасно трудно – с цената на много бръчки по лицето ти,много преглътнати сълзи и с време,ужасно много време.Точно затова никой така и не успя да ме убеди(а желаещите бяха,и все още са,много и досадно упорити) , че да те е грижа прекалено много за някого,без да получаваш равна по големина и сила ответна реакция,е грешка.Не вярвам,че е възможно да е грешка,когато сърцето ми да се стреми с всички сили към нечие друго ,независимо от опитите на другата страна любовта ми да се превърне в омраза.Всичко щеше да е много по-лесно,ако се вслушвахме в шепота на сърцето и го оставяхме то да ни води.Защото под изкуствените пластове грим,силикон и преструвки,едно сърце,което обича,няма как да е фалшиво.Вярвам в това.Тогава никоя сила на света не може да превърне любовта в омраза.
