"Sometimes people use thought to not participate in life."
The Perks of being a Wallflower
На
тази чудна земя има два вида хора – тези,които виждат чашата наполовина
пълна и тези,за които тя е наполовина празна.Друг е въпросът защо вместо да си
изпият кафето на спокойствие,хората разсъждават сутрин над такива въпроси. Разбира се,винаги
се намира някой,който да те изненада .На този въпрос един приятел със закачлива
усмивка откровено ми отговори,че няма особено значение,стига да има уиски с две
кубчета лед в нея.Вече симпатизирам главно на него.Работата е там,че докато се
чудим между пълното и празното,друг ще изпие самото съдържание ,без да му мигне
окото.Милата чашка,ако можеше да избира,със сигурност би предпочела да е
заобиколена от група безгрижно усмихнати човечета,отколкото да изтърпи
вторачение погледи на застаряващи индивиди,разсъждаващи над екзистенциалния
въпрос.
Дори
и винаги да имаш под ръка наполовина пълна чаша,това не ти гарантира
дъги,еднорози и Едуард Кълън,който да блести на слънцето само за теб.(разбира
се,ако толкова ги искаш,чашата с уиски е най-краткият път до тях).Войната е
предварително обречена в стил Causa
Perduta.Песимистите
ще си останат завинаги убедени,че са центъра на великия вселенски гняв,докато оптимистите
ще посрещат с усмивка всичко.А самата чаша все така ще продължава да е
незаинтересована от нашите главоблъсканици.
„Точно
затова не трябва да й обръщаме внимание” продължава моят събеседник,вече
пресушил две съвършено пълни чаши без разредител.
„Всичките
тези анализи и психологически разсъждения до нищо хубаво няма да доведат.Само
до повече психични отклонения.” Да седиш и да черпиш мъдрост от една чаша няма
да ти помогне да живееш по-добре.Даже напротив – ще пропуснеш най-хубавото. С
едно намигане той се изправя и с леко олюляваща походка се отправя да живее.
Липсва
ни точно тази насмешка,насочена към цялата сериозност на света.Усмивката
наистина е най-добрият начин да минаваш през дните,или както моят познат би ме
поправил- да живееш.Според мен сме разбрали грешно въпроса.Не става въпрос за
пълнотата на чашата,а за съдържанието.И въобще не говорим за чашата,а за
живота.Моят.Твоят.Нашият.Единствено тогава има значение дали е наполовина пълен
или празен.
