В
какво вярваш ти?
В
Господ? – Къде е твоят Бог,когато коремите на децата се подуват от глад,а
по-големи са единствено очите им,стаили мъката на целия свят?
В
любов от пръв поглед? – Къде е твоята любов,когато епичните приказки завършват
с хляб и зрелища,поляти обилно с горчиви сълзи и неизречени клевети?
В
съдбата? – Съдба ли е когато едва започналия живот на петгодишно момиченце
завърши с плитките с розови ластичета под гумите на пиян шофор,изгубил всичко?
Аз
вярвам в сблсъци.
Защото
всяко нещо,дори най-големите сътресения и катастрофи,водят началото си от един
единствен трепет.Музиката започва с вибрация.Разрушителни наводнения се крият зад
обикновени вълни.А трепетът,който е най-страшен и от който няма връщане назад,е
този на сърцето.
Сблъсъци,трепети,които
разбъркват цялата ти вселена и те карат да се чувстваш жив под една или друга
форма.Хубавото им е,че не обещават нищо.Даже напротив,в много случаи могат да
се сравнят с това да се окажеш на арена,с лице в муцуната на изгладнял
лъв,който се облизва ехидно.Сблъсъците не са опасни,нито обнадеждаващи.Всъщност
зависи от гледната точка,точно както всичко останало на тази прекрасна
планета.Но те си струват най-малкото заради този единствен и съвършен момент на
безтегловност.Точно след огромния сблъсък,следва затишие,едно очарователно
очакване,по време на което всичко е възможно.Животът ти може да се обърне и на
180 градуса,и въпреки това всичко да е отново хубаво.Това е мигът на върховна
сила,мигът в който ти си господарят ,точно защото нищо не подлежи на контрол.Всичко
е възможно,докато няма движение.Най-сладко е ,когато всички възможности лежат
пред теб : от красива катастрофа до сладка среднощна приказка.
Това
е върховната сладост на сблъсъка,макар и парадоксална в същността си,обещаваща
сякаш наведнъж двата полюса-всичко зависи от теб,ако имаш куража да нарушиш
мига на затишие.И въпреки това изходът не е сигурен.Така че винаги можеш да
откажеш отговорността,да благодариш за възможността и да стиснеш с очи докато и
последните трусове утихнат.
Сблъсък
на два космоса,напълно непознати до този момент и никога същите след него.Дали
протегнатите ръце ще се докоснат?Не е ясно,все още сме в красивия момент на
измамен покой след сблъсъка...
Тази
вечер е всичко,което имам нужда да знам,останалото започва да се пише оттук
нататък.
