Второто писмо ще се извини за всичко, преди първото писмо, дори и за част от нещата в първото. Второто писмо ще моли за разбиране и смирено ще търпи гнева на мачкащите го ръце. Само с него ще можем да си припомним и ще се помъчим да си признаем, че дори и любовта да не е егоистична, ние сме. Дори тя да е идеална, ние сме дефектни. Дори и обещанията да са били искрени, и сърцето си има срок на годност. Накрая всички те свършват заедно в кутията, която крие спомените. Там се намира и първото писмо. Повечето от нас имат неизчерпаем брой първи писма - първото писмо, написано с разкривен детски почерк и правописни грешки, първата поема от онзи, който след отказа, никога повече не позволи на душата си да твори. Там са също писмата на Първата любов, Първата несбъдната любов, първото писмо на първото сърце, което разби и т.н и т.н. Наред с топлите пожелания за празниците и кичозните картички за Свети Валентин, всички те си прашасват безропотно. Тук трябва да се отблежи предимството на дигиталната комуникация - и-мейлите поне не хващат прах. Образно казано.
Общото във всички тези писма е нестихващата емоция. Без значение колко календара сме изхвърлили, тя е все така осезаема. Да ме прощават и-мейлите, ама при тях това някак се губи. Те пък, от своя страна, са многопо- полезни за други цели. Някак си не се виждам да се редя чинно на опашка за марка и плик, да изписвам химикали и да мачкам листова, а от всичко нагоре и да чакам минимум 5 работни дни за доставка. И всички тези главоболия, само за да теглиш майните на някой. Така де, модерни хора сме..
Много малко за щастливците като мен, които са получавали второто писмо. Второто писмо наистина свидетелства за това, че си направил огромна грешка. Пропуснал си нещо голямо, истински ценно. Защото второто писмо служи не само като легенда за разгадаване на първото. Дори и след като не е получило отговор на заветното "Обичам те", второто писмо продължава да го твърди упорито. Не за да го натяква, не за да се извинява, а сякаш за да свие рамене и да признае само пред себе си, че нищо не се е променило. Че нищо никога няма да се промени. Рядко съществува любов, която, дори и като я лишиш от обект на желанията, продължава да гори. Тогава разбираш, че не трябва да чакаш следващото първо писмо, а трябва да се оглеждаш за второто. Защото освен всичко до тук, второто писмо не съди, не се сърди. Преди всичко то дава втори шанс, насоки и предлага разбиране и търпение. Това е единсвеното искрено писмо. Остава само и ние да бъдем такива- със себе си и с другите писма. Защото дълбоко в себе си знаем, убедени сме, че останалите писма нямат никакво значение. Те ще заемат място в кутията и от време на време ще крадат усмивките по лицата ни.
Всеки от нас знае, че всъщност чака второто писмо. Също така е убеден, че то е единственото - единственото, което си струва да чакаш.
