Не може всички да обичат Реймънд

"We believe in ordinary acts of bravery, in the courage that drives one person to stand up for another." Veronica Roth - Divergent

За жалост в живота по-често се случва тъкмо обратното.Без значение кой си,какво правиш и за какво се бориш,някои хора просто няма да те харесват.„Животът не е честен,миличка,свиквай с това.” 

Битките с вятърните мелници са важни само за тези,които вярват в тях(или в нашия случай – космическите кораби).Виждали сме много донкихотовци да водят обречени и безсмислени борби.Обаче когато ти се изправиш пред вятърните мелници,всичко изведнъж придобива смисъл.И без значение колко смешно и глупаво изглежда на хората,за които мелниците са невидими,ти продължаваш.Защото вярваш.И това е достатъчно.

Съвсем скоро научих,че няма как да постигнеш нещо значимо,ако си удобно свит в комфортната си зона.Трябва да я напуснеш,трябва да застанеш зад убежденията си и да позволиш на хората да не те харесват. Не става въпрос за това да бъдеш безстрашен.Това е невъзможно.Трябва да се научиш да контролираш страха си и да действаш въпреки него.Да го кажеш на глас,да го напишеш на лист хартия и да го изгориш.Това няма да го накара да изчезне,само ще го направи по-осезаем.Но също така ще ти помогне да го извадиш от дълбините на душата си ,където си го скрил,за да не мислиш за него.Бързаме твърде често,крием твърде много неща,изпускаме твърде много моменти.А времето е сега и всички сме хора.Всички се страхуваме.Точно страховете ни правят красиви.Щом ни е страх,значи живеем за нещо,значи вярваме,значи се борим.

За Реймънд ставаше въпрос.Така и не успях да го разбера този усмихнат чичко.Защо му е всички да го обичат? Вече смятам,че не ти е нужно одобрението на целия свят.По-скоро трябва да разбереш за какво точно се бориш.Най-голямото изпитание за човек е когато съдбата му е в ръцете на другите.Тогава проличава най-силно истинската ти същност.В този момент някои се провалят и те разочароват,други надхвърлят очакванията ти.И то как само.Ако си щастливец,имам предвид,ако си най-големият щастливец на тази планетата , осъзнаваш преди да е прекалено късно,че всичко,от което имаш нужда,е вече пред теб.Че обичаш правилните хора.И че те обичат.

 

 

 

Търси се : Коледа

And maybe every once in a while
you give my a grandma a reason to smile

This is the season of smiles 

It's cold but we'll be freezing in style

Shake up the happiness

Имам нужда от една Коледа точно сега. Мисля,че всички имаме. Заедно с брадатия старец,смеещ се от сърце,който да ни напомни,че ние не го правим достатъчно. Да,не се смеем,а усмивките също са рядкост. Една Коледа с всички лампички и светлини,с дъха на канелени сладки и горещ шоколад. От самия аромат сякаш и гладните се засищат. Ние изглеждаме една идея по-щастливи,по-мъдри и по-снизходителни към чуждите дефекти. В това празнично настроение и просяците по улиците ни се виждат мили и скъпи,та ни се развързват и кесиите,даже и сърцата понякога.

Добре,че я има Коледа,та да успеят и бедните да се сдобият с някой лев от хилядите изведнъж загрижени за нещастието им. Но само около тези дати,в другите дни те си остават същите досадници,които се чудят как да ни измъкнат пари изпод носа. Ама разбира се,всички знаем,че парите,които „даряваме”,отиват за всякакви мръсни цели. Как да им дадеш,то съмнителна работа! По Коледа,обаче,може. Този празник трябва да се повтаря поне веднъж месечно,иначе има опасност да забравим да сме добри. И снегът е красив,щом календарът подмине 20-то число,и градът ни,че чак и съседката от втория етаж ти става мила. Щастие и радост да искаш. Икономическа криза ли имало? Магазините се късат по шевовете : и продавачките щастливи,и децата доволни,след като са си избрали подаръка от Дядо Коледа.Макар че днес едно дете ми каза,че той не съществувал.Знам,че не ви се вярва! Ама си го каза без капчица съмнение,как ще го заблуждаваме с такива легенди. Всички знаем,че плейстейшъна се произвежда в Китай,а после се взима директно от магазина. И аз не можах да повярвам на това,та малко се поскарахме. Май му се сторих наивна,че вярвам и ме погледна тъжно със съчувствие. Не съм сигурна кой от двама ни трябваше да е по-тъжен: аз ,че на тази възраст още вярвам в чудеса,или той,че 3 пъти по-малък от мен,вече не вярва.

Та за Коледа ставаше въпрос. Трябва ни направо един закон,който да ни задължава да сме добри поне веднъж месечно. Ден,в който да забравим за себе си ,да загърбим собствения си егоизъм и да направим нещо малко,но за някой друг,било то и за разнообразие. Макар и намеренията ми да са добри,се съмнявам скоро такъв закон да види печат. Но нищо. До тогава може да е неформално.

Ти искаш ли още днес да е Коледа?