За жалост в живота по-често се случва тъкмо
обратното.Без значение кой си,какво правиш и за какво се бориш,някои хора просто
няма да те харесват.„Животът не е честен,миличка,свиквай с това.”
Съвсем скоро научих,че няма как да постигнеш нещо
значимо,ако си удобно свит в комфортната си зона.Трябва да я напуснеш,трябва да
застанеш зад убежденията си и да позволиш на хората да не те харесват. Не става
въпрос за това да бъдеш безстрашен.Това е
невъзможно.Трябва да се научиш да контролираш страха си и да действаш въпреки
него.Да го кажеш на глас,да го напишеш на лист хартия и да го изгориш.Това няма
да го накара да изчезне,само ще го направи по-осезаем.Но също така ще ти
помогне да го извадиш от дълбините на душата си ,където си го скрил,за да не
мислиш за него.Бързаме твърде често,крием твърде много неща,изпускаме твърде
много моменти.А времето е сега и всички сме хора.Всички се страхуваме.Точно
страховете ни правят красиви.Щом ни е страх,значи живеем за нещо,значи
вярваме,значи се борим.
За Реймънд ставаше въпрос.Така и не успях да го разбера този
усмихнат чичко.Защо му е всички да го обичат? Вече смятам,че не ти е нужно
одобрението на целия свят.По-скоро трябва да разбереш за какво точно се бориш.Най-голямото изпитание за човек е когато съдбата му е в ръцете на другите.Тогава
проличава най-силно истинската ти същност.В този момент някои се провалят и те
разочароват,други надхвърлят очакванията ти.И то как само.Ако си щастливец,имам
предвид,ако си най-големият щастливец на тази планетата , осъзнаваш преди да е
прекалено късно,че всичко,от което имаш нужда,е вече пред теб.Че обичаш
правилните хора.И че те обичат.
zashtoto te te obichat mn i istinski.
ОтговорИзтриване