Има ли смисъл

Всеки ден някъде по света млади хора се събуждат с леко главоболие, изпълзяват изпод завивките и след сутрешната програма и кафе в промишлени количества, застават пред огледалото. Всеки ден се обличат сака, официални рокли и вратовръзки и същите тези,изпълнени с енергия и кофеин, се запътвят към широкия свят, извън своите уютни домове и комфортни зони в опита си да променят света. Да го направят едно по-добро място, да сбъднат повече мечти. Сред папките, хаоса от мисли и бележки и огромните термоси с допълнителна доза убийствен кофеин, те се събират, за да предадат своя опит на останалите. Всеки ден някъде по света се водят обучения, семинари, публични лекции и уъркшопи. Всичко това с едничката цел да придадеш смисъл на деня си.

 Но това не е истинската история. Всеки може да ви каже за пропуските в плана, за виковите и крясъците, за мултимедията и компютрите, които дори след всички молби на света, все пак са на друго мнение и не искат да проработят. Не става въпрос за красивите тоалети, за успелите хора, за полузаспалите младежи, които очакват жизненоважната доза мъдрост и мотивация, нито дори за закъсненията.Изобщо не говорим за това. Истинската история се крие в онази магическа брънка във въздуха, която кара тълпа абсолютно непознати да стои часове наред мирно с отворени умове, сърца и съзнания. Обикновено тези събития протичат с множество безнадеждно отегчени погледи, разхвърляни между непознати и познати. Не казвам, че нищо положително не излиза от цялата тая работа, че си станал рано сутрин, привел си се в приличен вид и си се изтърсил в някаква си семинарна зала. Много любовни истории започват точно тук, много еднодневни копнежи или пък безсънни нощи за по един път. Но и за това не става дума.

В стая, пълна с успели хора ( без значение от различните интерпретации и индивидуалните разбирания на думата успех) и други които са поели по този път с едничката мисъл да превърнат МЕЧТАТА в реалност, единствено можем да говорим за истински важното. За музиката. За изкуството. За творбите. За онази част, която откъсваш от себе си и я вграждаш в истински значимото за теб.  Моделираш цялата красива каша, така че да придобие красота, така че освен красотата да придобие и смисъл. Сляпо вярваме, че всички ние, всички те, сме водени от едни и същи мотиви и импулси. Заблуждаваме се, че крайната цел е една и съща – успех, слава, пари, любов, айфони, коли, секс..

Но както казах, това не е историята. Не е дори близо. Истинската история изключва от уравнението айфоните. Виждаш ли, в действителност всички искаме нещо далеч по-просто. Искаме това да има смисъл. Животът, който живеем, нещата, върху които се съсредоточаваме. Не искаме да бъдат просто неща. Всички мечтаем, смеем се, плачем, надяваме се, пием докато не можем да го правим повече. Всъщност се заблуждаваме, защото повече винаги може. Затова ставаме на другия ден и започваме отначало.  Само и само да чуем някой да казва „ Ти си от значение. Това, което правиш има смисъл. Твоето изкуство е значимо. То ми помогна и ме накара да стигна до тук.“

Със сигурност ще продължим да се преструваме, да го обличаме с други имена и да го крием под тях, но това, до което се свежда, си остава неизменно. И е същото за всички. Това се крие под дрехите ни, под търсещите погледи, под летящите из залата думи, под всичките нервни клетки. Търсем смисъла. Искаме правилния път към него. Защото не сме по-различни от еднодневките. И единствено като промениш нечий чужд живот, като оставиш своя почерк там, удължаваш този живот-миг и си една идея по-близо до вечността.

Всеки ден хората излизат от домовете си, блъскат се на улицата и бързат в опит да постигнат нещо, да натъпчат всички задачи в едно единствено денонощие. А 24 часа никога не са достатъчни. Но това не е истинската история.. 

Истинската история е, че ти имаш значение. А сега, след като ти го казах, си помисли кой те е вдъхновил. И предай нататък. Толкова е просто.