"Приятел?" - да,имах едно от тези..

Нещо постоянно ми липсва.Много гадно,упорито,досадно и неблагодарно чувство.Колкото и да се опитвам да му обясня,че няма смисъл-хората не си струват,а изгубеното време никога няма да се върне,то пак си знае своето.Досущ като онова,другото досадно гласче,което не млъква-сърцето.Точно в този прохладен и слънчев следобед усещам липсата на шоколадов сладолед,хубава песен,нещо сгряващо,нещо плодово и нещо чуждо.В близките 5 минути ще зачеркна първите 4 от списъка.Най-много ми липсва
  - някой,който ще ме изслуша,
 - някой,на когото дори и да съм ужасно сърдита,не мога да не звънна в 5.30 сутринта,след като съм направила ужасна глупост,а той да е на около 450 километра разстояние,
 - някой,на когото мога да разкажа колко много съм се променила в последните 2 месеца и той наистина ще разбере за какво говоря от първите 5 думи,
  - някой,който ще ме прекъсне насред изречението "Сериозно,никога не съм била толкова щастлива",само за да ми припомни последните 18 пъти,когато съм казвала същото,
 - някой,който ще ми донесе шоколадов сладолед и търпеливо,за пореден път ще изслуша колко съм влюбена и колко много искам X (а след това ще ми напомни за предишните няколко пъти,когато думите ми са се отнасяли за Y и Z),
 - някой,който ме обича и въпреки откачените ми състояния(или по-скоро точно заради тях),

и най-вече някой,на коготo и аз му липсвам.