To the moon and back

Летните дни понякога имат свойството да са безкрайно дълги,протяжно лениви,напоени с горещина и копнеж.Тогава ти се струва,че всичко около теб се движи,с изключение на самото време.Нямаш особен избор,ако искаш да оцелееш-можеш само да си пиеш фрапето(с много лед),да си мечтаеш за 40-сантиметрова снежна покривка,да примижаваш зад марковите? си слънчеви очила и да извършваш действия,изискващи възможно най-малко усилия-физически и умствени.В отчаян опит да прогони скуката умът ти сваля всякакви граници на и без това необятното ти,и (нека си признаем) извратено въображение,оставя те да твориш с надеждата,че има някакъв изход от ситуацията.Ако не друго,поне ще те залъже за малко,и току-виж е станало вечер,слънцето се е скрило,а навън почти се усеща намек за ветрец.Моето въображение(както злочестите ме заобикалящи любезно ми припомнят) за нещастие има непрекъсната и неограничена връзка с устата,и когато то се развихри,не спирам да говоря.Това второто е и страничен ефект от прекаленото повишаване на температурите.Упорито настоявах да знам къде би отишъл всеки от нас,ако имаше билет за която и да е точка от света.Заради горе споменатата неприятна реакция от топлината най-честият и откровен отговор бе : „Някъде далеч от теб!” След това хората постепенно започнаха да се замислят.Голяма част от тях се насочиха към екзотичните крайчета на света като Бора-Бора,Хавайските/Карибските острови.Други щяха да задоволят глада си за познания,като се опитат да открият нещо ново и непознато в така до болка изтърканите дестинации като Рим,Ватикана,Лондон,Бразилия,Милано.. На трети въображението се хвана ръка за ръка с моето,и сътвориха чудеса – човешките мечти нямат граници- защо да не се повозим на най-ектремните и високите влакчета в парка Six Flags Great Adventure в Ню Джърси, САЩ.Или пък да се озовеш на върха на Хималаите,за да се усмихнеш на целия свят и да му помахаш.Естествено имаше и съвсем простички отговори,лишени от всякакво разхищение на фантазия,но пък от сърце – група „заблудени” младежи мечтаят не да отидат на разходка на Луната,за да се порадват на слабо гравитационната й атмосфера,а да имат възможността отново да са в една и съща държава с любимите си хора.Защото не знам кой е казал,че разстоянието поддържа страстта жива,но явно никога не го е изпитал сам.Ръждивата истина е,че то убива.Сърцето си иска своето и зовът му не е нещо,което можеш да пренебрегнеш с махване на ръка.
Започнах да губя битката,когато топлината на летния ден отново нахлу в нашето защитено кътче от реалността,и допълнително нажежи обстановката.Заваляха въпроси за това дали осигурявам двупосочни билети,поемам ли разноските по престоя,или всеки трябва да се оправя както сам си знае.Накрая бях развенчана като лъжкиня и измамна изкусителкa, а красотата на идеята ми бе обгърната от пламъци.Но се бяха замислили,даже размечтали.

Истината е,драги мои,че единственото нещо,което ви дели от това,което най-много желаете на този свят,е само един билет.А никога не знаеш колко точно време ти остава,на теб и на света – Малдивите скоро ще бъдат удавени от водите на Световния океан,Мъртво море бавно умира,горите на остров Мадагаскар до няколко години ще бъдат напълно изсечени,а обитателите,заедно с красотата му – безвъзвратно изгубени.А любимите ти хора?Колко още време ще прекарате разделени просто защото така трябва,такова е положението.Ако обстоятелствата не ви устройват,убийте ги.Разстоянията нямат значение,стига да направиш всичко възможно,за да ги скъсиш.Равносметката е една-едно късче хартия и си там.Само това,малко фантазия,придружена от щипка кураж и малко усилена работа,защото в тази действителност,за разлика от моята,не можеш да живееш само на шоколад.А ти какво чакаш,защо още не потегляш към мечтите си?!