вторник, 19 февруари 2013 г.

Carpe Fucking Diem



Има нещо нередно в цялата тази работа с живеенето.Разбираш ли,животът продължава да препуска с всички сили,дори когато твоят собствен свят- онова малко кълбо лично пространство,се срива на хиляди парченца.На  него обаче грам не му пука. Невежо и заплеснато ще продължи напред. Щорите ще се вдигат и спускат,а шумът от водата на тоалетните казанчета ще продължава да бъде все толкова оглушителен. След личния ти апокалипсис,който Маите този път успешно предсказват,за голямо твое разочарование слънцето отново ще изгрее.Метафорично,разбира се,защото понякога купестата облачност е правилно предвидена от синоптиците и единственото сигурно в тези дни е,че ще подгизнеш елегантно в английски стил.Само дето без златния отблясък на Биг Бен дъждът губи от очарованието си.И тогава те поразява:животът, този безмилостен механизъм на съществуване ,не се отнася за теб.Той въобще не те включва.Всичко ще продължи своя ход дълго след като си прекрачил пропастта и си изчезнал в нея.По дяволите,не беше такава сделката.

Първо се чудиш защо ти е отнело толкова много време,за да стигнеш до това невероятно прозрение.Разбираш ,че хората от телевизора не са прави  - няма значение ,че най-накрая си открил правилния оттенък за новия цвят на косата си,зашеметяващо ароматния прах за пране с иновативна технология против упоритите петна или разкошния и смъртоносен спрей за хлебарки и всякакви такива досадни твари.Грешка,това за спрея си е доста полезно и ефикасно.Тук е моментът да се спрем за секунда и да бъдем благодарни за това,че хлебарките не летят.Е тогава вече животът наистина щеше да е скапан!

След като това шашкащо прозрение някак си е намерило място в пренаселения ти от текстове на чалга песни и последната домашна по висша математика,която едва успя да препишеш(твърде много букви и твърде малко числа),започваш да се чудиш какво следва нататък.Ами единственото възможно,единственото правилно действие.Да уловиш момента.
Carpe Fucking Diem.Да свалиш всички глупави прегради и да бъдеш благодарен за твоето малко,но щастлива късче „сега”.Дори и единственият повод да си радостен да е това,че хлебарките все пак нямат крила.Нямаш избор.Защото тя няма да те обича винаги безусловно,”Дързост и красота” все някога ще свърши,но животът ще си продължи напред.Съвсем спокойно и упорито,както си му е редът.А ти ще си този,който е изпуснал да го улови,дори и за миг.Защото понякога истинският живот,този за който наистина си струва да търпиш всичко, трае само толкова.

Няма коментари:

Публикуване на коментар