сряда, 12 юни 2013 г.

Второто писмо

Днес намерих второто писмо. Второто писмо не иска да впечатлява или да бъде четено на глас. То не търси аплодисменти. Всъщност то нищо не търси. Единствено второто писмо от всичко и всички иска да дава. Не да взимаме, а да даваме - тази наистина позабравена добродетел, изхвърлена от модата и заклеймена от модерния маркетинг. Второто писмо на пук няма да влезе в ролята на добрия консуматор, то само ще дава.

Второто писмо ще се извини за всичко, преди първото писмо, дори и за част от нещата в първото. Второто писмо ще моли за разбиране и смирено ще търпи гнева на мачкащите го ръце. Само с него ще можем да си припомним и ще се помъчим да си признаем, че дори и любовта да не е егоистична, ние сме. Дори тя да е идеална, ние сме дефектни. Дори и обещанията да са били искрени, и сърцето си има срок на годност. Накрая всички те свършват заедно в кутията, която крие спомените. Там се намира и първото писмо. Повечето от нас имат неизчерпаем брой първи писма - първото писмо, написано с разкривен детски почерк и правописни грешки, първата поема от онзи, който след отказа, никога повече не позволи на душата си да твори. Там са също писмата на Първата любов, Първата несбъдната любов, първото писмо на първото сърце, което разби и т.н и т.н. Наред с топлите пожелания за празниците и кичозните картички за Свети Валентин, всички те си прашасват безропотно. Тук трябва да се отблежи предимството на дигиталната комуникация - и-мейлите поне не хващат прах. Образно казано.

Общото във всички тези писма е нестихващата емоция. Без значение колко календара сме изхвърлили, тя е все така осезаема. Да ме прощават и-мейлите, ама при тях това някак се губи. Те пък, от своя страна, са многопо- полезни за други цели. Някак си не се виждам да се редя чинно на опашка за марка и плик, да изписвам химикали и да мачкам листова, а от всичко нагоре и да чакам минимум 5 работни дни за доставка. И всички тези главоболия, само за да теглиш майните на някой. Така де, модерни хора сме..

Много малко за щастливците като мен, които са получавали второто писмо. Второто писмо наистина свидетелства за това, че си направил огромна грешка. Пропуснал си нещо голямо, истински ценно. Защото второто писмо служи не само като легенда за разгадаване на първото. Дори и след като не е получило отговор на заветното "Обичам те", второто писмо продължава да го твърди упорито. Не за да го натяква, не за да се извинява, а сякаш за да свие рамене и да признае само пред себе си, че нищо не се е променило. Че нищо никога няма да се промени. Рядко съществува любов, която, дори и като я лишиш от обект на желанията, продължава да гори. Тогава разбираш, че не трябва да чакаш следващото първо писмо, а трябва да се оглеждаш за второто. Защото освен всичко до тук, второто писмо не съди, не се сърди. Преди всичко то дава втори шанс, насоки и предлага разбиране и търпение. Това е единсвеното искрено писмо. Остава само и ние да бъдем такива- със себе си и с другите писма. Защото дълбоко в себе си знаем, убедени сме, че останалите писма нямат никакво значение. Те ще заемат място в кутията и от време на време ще крадат усмивките по лицата ни.

Всеки от нас знае, че всъщност чака второто писмо. Също така е убеден, че то е единственото - единственото, което си струва да чакаш.

събота, 18 май 2013 г.

Сърдечен въпрос



Никога не съм обичала да пиша за любов или душевни теразния,защото по начало това си е една неблагодарна работа.Да се нагърбиш със задачата да даваш определение на онова специфично сърцетупкане или да претендираш,че знаеш какво точно се случва с теб,си е едно несериозно твърдение.Направо смехотворно.Логиката тук не действа.Не по-зле от мен знаете,че когато се влюбиш в някой,вече е невъзможно да бъдеш логичен.Веднъж любовта влезе ли,забравя да затвори вратите и целият ти мозък хубавичко се проветрява.Сбогом здрав разум и желязна логика,вече не сте ми нужни.
Любовта не е за разбиране,а за споделяне.Като стане въпрос за нея все изпадаме в крайности – трябва да е или любов от пръв поглед,или страст.Всеки си търси своето.Напоследък много напатили си симпатяги се отказаха от безплодните опити да ги съчетаят.Да обичаш не трябва да е вечен ангажимент.Макар че и в трите години не вярвам,да ме прощава Бегбеде.
Казват,че любовта трябва да те направи цял,да попълни всички празнини и пукнатини и да заличи всички тъмни тайни.Тя е отправната точка,преди която нищо друго няма значение.Според стара притча за началото човешкото същество се състояло от две перфектно допълващи се половинки.Не знам с какво толкова са ядосали Твореца,но той ги е разделил и оттогава те се търсят по цялата земя.И само твоята истинска половинка може да направи така,сякаш пукнатината никога не е съществувала.Мисля,че тук е голямата грешка.Нима не започва винаги така- утешавате се взаимно,помагате си да зарастнат раните и се опитвате да накарате призраците от миналото да млъкнат.Или търсиш точно онзи,с когото вашите лични демони ще се разбират най-добре.Вгледаш ли се по-внимателно,забелязваш,че не се случва така.Става дума точно за пукнатините.Но не за запълването им,а за създаването на нови.Когато откриеш правилния човек всъщност ти изгребваш с шепи всичко ненужно и се наместваш около сърцето му.Последният и най-голям белег е от теб.Всичко се свежда до това,че не търсим лек за разбитото сърце,а си търсим ново.Някой,който да заеме мястото на старото.Тогава всичко става кристално ясно-не си излекуван,а си се сдобил с най-големия белег.Онзи,от който няма да можеш да се съвземеш никога повече.И вече нищо няма да бъде същото.

неделя, 12 май 2013 г.

Какво все пак искат жените



Още от моментa ,в който пещерната жена изхвърлила брадясалия си мъж от удобното им убежище в пристъп на ярост,на него му станало ясно,че е загазил.И ето,толкова години след това ясен отговор няма.В много отношения този въпрос е по-древен и неразрешим от този за кокошката и яйцето.
Скъпи мъже,ако самите ние знаехме какъв е отговорът на този въпрос,светът щеше да е едно по-добро място.Даже прекрасно.Факт е ,че през всичките хилядолетия пещерният мъж си е блъскал главата над тази сложна и коварна загадка докато светът се е променял около него.И макар да е направо убийствено трудно да намериш отговор,трябва да ви се признае,че не сте престанали да опитвате и до ден-днешен и че имате някои много добри попадения.
Имало едно време...
През Средновековието сте пожънали първия си огромен успех.Почти сте го разгадали.Тази работа с принца и принцесата няма да остарее никога.Ние така и не престанахме да търсим своя принц и да правим какви ли не безумни опити,за да намерим Еинствения.Благодарение на тази фантазия оправдавахме покупката и на най-скъпия чифт обувки.Така де,Пепеляшка нямаше да има същия успех в цървули.Всяко момиченце на 5 годинки можеше да ти разкаже за мечтаната си сватба.Малко се поувлякохме с бялата глазура за тортите.От цялата тази сладост вие почти си докарахте диабет и успяхте да развиете патологичен страх от заветното „Обичам те”.За ваше щастие по едно и също време на една част от женското съсловие им писна от короните и розовия тюл за рокли,а вие открихте,че всъщност да се научиш да яздиш кон си е по-трудно от това да завиеш крушка.Вие с размах задраскахте „И те заживяли щастливо до края на дните си..” , а ние решихме,че имаме нужда от по-голямо предизвикателство.
Sex,drugs & rock’n’roll
И така се роди идеята за лошите момчета с раздърпани дънки,рокерски кубинки,лъскави мотори и големи мускули.На вас ви беше писнало от лиготии и затова извадихте от мода идеята за любовта.Направо ударихте джакпота.На нас ни потичаха лигите при вида на безработни пушачи с липса на възпитание,които се държаха лошо с нас,но пък за сметка на това преливаха от сексапил и гледаха лошо.За нас беше удоволствие и привилегия да ви готвим и да се грижим за вас,а вие ни сменяхте като носни кърпички.Даже успяхте да наложите и полигамията.Голям купон беше!
Sparkling vampires
Трябва да се признае,добри времена бяха за мъжкото съсловие.Но по едно време феминистката у нас нададе глас и ние задружно захвърлихме черпаците и престилките и прегърнахме мотото „Заслужаваме повече,заслужаваме най-доброто!”И така нещата загрубяха.Бяхме самотни,объркани и емоционално изхабени.Тогава образът на Едуард Кълън дойде на помощ.Той беше новият Супермен,спасителят на обърканите ни души.Решихме ,че перфектният мъж е мил,умопомрачително секси,джентълмен ,би скочил пред влак за нас и не иска нищо друго,освен да те обича(честна дума,никакви креватни ласки).Да,ние съвсем се смахнахме,а вие недоумявахте откъде се изсипа това проклятие.

50 shades of your darkest desires
И тогава немислимото се случи.На една американска домакиня й писнало от лиготии с вампири и платонична любов и пуснала на свобода всичките си извратени и еротични фантазии,от които дори връхчетата на бялата коса на баба й биха почервенели от срам.И светът никога вече не бил същият.Вие момчета решихте,че най-накрая всичко се подрежда.Жени по целия свят говореха открито за сексуалните си желания,да експериментираш вече е на мода,a да си разкрепостен и да искаш да опиташ от всичко поне веднъж си е нещо напълно в реда на нещата.Споменаването на “Red room of pain” вече не буди възмущение,а е начало на много интересна и пикантна дискусия. Не кожехте да се нарадвате направо. И ето тук,разбира се,отново сгрешихте.Защото ако хвърлите още веднъж поглед върху романи като 50 shades of Grey,The Crossfire series:Bared to you и The Blackstone Affair:Naked,ще разберете каква опасност ви грози.Сюжетната линия(да,действително има такава) представя новия тип мъж.Общото между Christian Grey , Gideon Cross и Ethan Blackstone е,че и тримата са невероятно красиви,с безупречен вкус към стилно облекло,скъпи коли и са невероятно богати и успешни.И това не евсичко-знаят как да се погрижат за една жена във всяко едно отношение,как само с  1 докосване да те накарат да стенеш и да забравиш всички задръжки и не на последно място –имат божествени тела.Всичко се свежда до скритото ни желание да бъдем завладяни.Феминистката у нас никога няма да си го признае,но ние имаме нужда да бъдем доминирани.И по възможност да е от красавец ,който е безпаметно влюбен в нас и иска да сбъдне всичките ни фантазии в леглото,че даже и да ни открехне за неща,за които е редно да се говори само когато падне мрак.Скъпи господа,разбрахте ли сега какво ви дойде на главата?Бяхте се уморили от идела за принца,а ето ви сега нова беда-тези романи градят образа на новия перфектен и модерен мъж.Така че,залавяйте се за работа.Сделката е ясна-готови сме да изпълним и най-тъмните ви фантазии и да се справим с ужасното ви минало,ако притежавате всички изброени качества.

Затова не бързайте да се радвате.Ако до сега сме робували на недостижим идеали,сега вече на мода е нещо съвсем реално-мъж,който да е успешен и отдаден на кариерата си,който се грижи за себе си и за жената до себе си и в същото време има нотка на мрак в себе си.

Дори след всичко казано и след цялото това време,ние все още не знаем какво точно искаме.Но бъдете търпеливи към нас.Един велик ум вече е достигнал до извода и ви го е споделил : „Жените трябва да бъдат обичани, не разбирани.”(Оскар Уайлд).
Така че след всичко,все пак любовта му е майката.

четвъртък, 18 април 2013 г.

Твърди млади сме


  • за да имаме нужда от толкова много кафе
  • да не бъдем шумни
  • да ядем торта с прибори
  • за тежък грим в 8:00 сутринта 
  • за да мислим как ще изглеждат татуировките ни като станем на 80
  • да пазим касовите бележки
  • да си плащаме сметката за телефона в срок
  • за системата "8 до 5"    
  • да не се смилим над гладното куче на улицата
  • да се лутаме из фигура 8
  • за да имаме нужда от друго оправдание
  • за да знаем какво искаме
  • и за да чакаме да го получим наготово
  • да имаме граници
  • да не сме отчаяни романтици
  • за да не играем с децата
  • за да нямаме време за хубава музика
  • за да се притесняваме как ще излезем на снимкатa
  • да не обичаме 
  • за да мислим за старостта въобще
  • да губим време
  • да спираме 
    Твърде млади сме да ни бъде достатъчно!

четвъртък, 14 март 2013 г.

Сблъсъци



В какво вярваш ти?

В Господ? – Къде е твоят Бог,когато коремите на децата се подуват от глад,а по-големи са единствено очите им,стаили мъката на целия свят?
В любов от пръв поглед? – Къде е твоята любов,когато епичните приказки завършват с хляб и зрелища,поляти обилно с горчиви сълзи и неизречени клевети?

В съдбата? – Съдба ли е когато едва започналия живот на петгодишно момиченце завърши с плитките с розови ластичета под гумите на пиян шофор,изгубил всичко?

Аз вярвам в сблсъци.

Защото всяко нещо,дори най-големите сътресения и катастрофи,водят началото си от един единствен трепет.Музиката започва с вибрация.Разрушителни наводнения се крият зад обикновени вълни.А трепетът,който е най-страшен и от който няма връщане назад,е този на сърцето.

Сблъсъци,трепети,които разбъркват цялата ти вселена и те карат да се чувстваш жив под една или друга форма.Хубавото им е,че не обещават нищо.Даже напротив,в много случаи могат да се сравнят с това да се окажеш на арена,с лице в муцуната на изгладнял лъв,който се облизва ехидно.Сблъсъците не са опасни,нито обнадеждаващи.Всъщност зависи от гледната точка,точно както всичко останало на тази прекрасна планета.Но те си струват най-малкото заради този единствен и съвършен момент на безтегловност.Точно след огромния сблъсък,следва затишие,едно очарователно очакване,по време на което всичко е възможно.Животът ти може да се обърне и на 180 градуса,и въпреки това всичко да е отново хубаво.Това е мигът на върховна сила,мигът в който ти си господарят ,точно защото нищо не подлежи на контрол.Всичко е възможно,докато няма движение.Най-сладко е ,когато всички възможности лежат пред теб : от красива катастрофа до сладка среднощна приказка.

Това е върховната сладост на сблъсъка,макар и парадоксална в същността си,обещаваща сякаш наведнъж двата полюса-всичко зависи от теб,ако имаш куража да нарушиш мига на затишие.И въпреки това изходът не е сигурен.Така че винаги можеш да откажеш отговорността,да благодариш за възможността и да стиснеш с очи докато и последните трусове утихнат.
Сблъсък на два космоса,напълно непознати до този момент и никога същите след него.Дали протегнатите ръце ще се докоснат?Не е ясно,все още сме в красивия момент на измамен покой след сблъсъка...
Тази вечер е всичко,което имам нужда да знам,останалото започва да се пише оттук нататък.

вторник, 19 февруари 2013 г.

Carpe Fucking Diem



Има нещо нередно в цялата тази работа с живеенето.Разбираш ли,животът продължава да препуска с всички сили,дори когато твоят собствен свят- онова малко кълбо лично пространство,се срива на хиляди парченца.На  него обаче грам не му пука. Невежо и заплеснато ще продължи напред. Щорите ще се вдигат и спускат,а шумът от водата на тоалетните казанчета ще продължава да бъде все толкова оглушителен. След личния ти апокалипсис,който Маите този път успешно предсказват,за голямо твое разочарование слънцето отново ще изгрее.Метафорично,разбира се,защото понякога купестата облачност е правилно предвидена от синоптиците и единственото сигурно в тези дни е,че ще подгизнеш елегантно в английски стил.Само дето без златния отблясък на Биг Бен дъждът губи от очарованието си.И тогава те поразява:животът, този безмилостен механизъм на съществуване ,не се отнася за теб.Той въобще не те включва.Всичко ще продължи своя ход дълго след като си прекрачил пропастта и си изчезнал в нея.По дяволите,не беше такава сделката.

Първо се чудиш защо ти е отнело толкова много време,за да стигнеш до това невероятно прозрение.Разбираш ,че хората от телевизора не са прави  - няма значение ,че най-накрая си открил правилния оттенък за новия цвят на косата си,зашеметяващо ароматния прах за пране с иновативна технология против упоритите петна или разкошния и смъртоносен спрей за хлебарки и всякакви такива досадни твари.Грешка,това за спрея си е доста полезно и ефикасно.Тук е моментът да се спрем за секунда и да бъдем благодарни за това,че хлебарките не летят.Е тогава вече животът наистина щеше да е скапан!

След като това шашкащо прозрение някак си е намерило място в пренаселения ти от текстове на чалга песни и последната домашна по висша математика,която едва успя да препишеш(твърде много букви и твърде малко числа),започваш да се чудиш какво следва нататък.Ами единственото възможно,единственото правилно действие.Да уловиш момента.
Carpe Fucking Diem.Да свалиш всички глупави прегради и да бъдеш благодарен за твоето малко,но щастлива късче „сега”.Дори и единственият повод да си радостен да е това,че хлебарките все пак нямат крила.Нямаш избор.Защото тя няма да те обича винаги безусловно,”Дързост и красота” все някога ще свърши,но животът ще си продължи напред.Съвсем спокойно и упорито,както си му е редът.А ти ще си този,който е изпуснал да го улови,дори и за миг.Защото понякога истинският живот,този за който наистина си струва да търпиш всичко, трае само толкова.