събота, 18 май 2013 г.

Сърдечен въпрос



Никога не съм обичала да пиша за любов или душевни теразния,защото по начало това си е една неблагодарна работа.Да се нагърбиш със задачата да даваш определение на онова специфично сърцетупкане или да претендираш,че знаеш какво точно се случва с теб,си е едно несериозно твърдение.Направо смехотворно.Логиката тук не действа.Не по-зле от мен знаете,че когато се влюбиш в някой,вече е невъзможно да бъдеш логичен.Веднъж любовта влезе ли,забравя да затвори вратите и целият ти мозък хубавичко се проветрява.Сбогом здрав разум и желязна логика,вече не сте ми нужни.
Любовта не е за разбиране,а за споделяне.Като стане въпрос за нея все изпадаме в крайности – трябва да е или любов от пръв поглед,или страст.Всеки си търси своето.Напоследък много напатили си симпатяги се отказаха от безплодните опити да ги съчетаят.Да обичаш не трябва да е вечен ангажимент.Макар че и в трите години не вярвам,да ме прощава Бегбеде.
Казват,че любовта трябва да те направи цял,да попълни всички празнини и пукнатини и да заличи всички тъмни тайни.Тя е отправната точка,преди която нищо друго няма значение.Според стара притча за началото човешкото същество се състояло от две перфектно допълващи се половинки.Не знам с какво толкова са ядосали Твореца,но той ги е разделил и оттогава те се търсят по цялата земя.И само твоята истинска половинка може да направи така,сякаш пукнатината никога не е съществувала.Мисля,че тук е голямата грешка.Нима не започва винаги така- утешавате се взаимно,помагате си да зарастнат раните и се опитвате да накарате призраците от миналото да млъкнат.Или търсиш точно онзи,с когото вашите лични демони ще се разбират най-добре.Вгледаш ли се по-внимателно,забелязваш,че не се случва така.Става дума точно за пукнатините.Но не за запълването им,а за създаването на нови.Когато откриеш правилния човек всъщност ти изгребваш с шепи всичко ненужно и се наместваш около сърцето му.Последният и най-голям белег е от теб.Всичко се свежда до това,че не търсим лек за разбитото сърце,а си търсим ново.Някой,който да заеме мястото на старото.Тогава всичко става кристално ясно-не си излекуван,а си се сдобил с най-големия белег.Онзи,от който няма да можеш да се съвземеш никога повече.И вече нищо няма да бъде същото.

Няма коментари:

Публикуване на коментар