понеделник, 17 октомври 2011 г.

Нещата,които остават

Това,което ни надживява са само хаотично разбърканите частици от останките на едно близко минало - снимки,книги,кристални чаши,запазили дъха на алкохола,но завинаги изгубили допира на устните.Така както червилото е избледняло,е изчезнала и душата.Останали са само въздишки,попили във вече пожълтелите от крясъци тапети.Старост и тленност са напоили въздуха.
След края идва и равносметката - значение на тези предмети ще предадат хората,които са ни познавали достатъчно добре,за да ни обикнат.Само те могат да разпознаят душата ни сред гробището от останки.Ако ги няма тях,за да затворят прозореца,душата неизменно ще отлети и ще се изгуби.Тъжно е,че сме толкова безпомощни - след смъртта ни,ако някой друг не поддържа спомена жив,сме обречени на... На какво?На край в пълния смисъл на думата - освен физическа,идва и духовната смърт..Когато няма кой да си спомни за теб,да отрони от устните си името ти,за да те извика още един последен път,тогава наистина умираме..
Всъщност нещата,които наистина остават,тези,които са неподвластни на времето,съвсем не са неща - това са топлината,привързаността,любовта.. Всички те съдържат част от теб,която си раздавал на другите преживе.In the end people are the only thing that matters.

Няма коментари:

Публикуване на коментар