сряда, 12 октомври 2011 г.

Marchin on.

For those days we felt like a mistake,
Those times when love's what you hate
Somehow
We keep marchin on

We'll have the days we break
And we'll have the scars to prove it
We'll have the bombs that we saved
And we'll have the heart
Not to lose it

For all of the times we stopped
For all of the things I'm not

You put one foot in front of the other
We move like we ain't got no other
We go where we go we're marchin on
Marchin on

These guys are so inspirational.Ryan Tedder,please marry me!Does anyone have tickets for their concert,i would trade ANYTHING for them!Anyone?






Не намираме красотата,често я пропускаме може би защото я търсим на грешните места.Тя не се крие в абсолютизациите,в полюсните различия,в крайностите.Тъкмо напротив – мен ако питате цялата магия на този свят е скрита в онази тънка и едва уловима нишка,която ги разеля.Само една неуверена линия,но все пак – линия на хоризонта.Линия върху бялото,но все пак достатъчна,за да прозира от нея черното,за да нахлуе.
Вече нищо не е просто добро и зло,черно и бяло.Даден избор за теб е грешен и ти струва целия свят,а за друг е най-правилното решение,и обратно.Ужасно трудно е въобще да направиш крачка,когато нещата са толкова относителни.Луташ се,разглеждаш под лупа и под всеки един възможен ъгъл дадена ситуация,осигуряваш си редица безсънни нощи – и за какво?Толкова много главоболия ще бъдат спестени,ако слушахме сърцата си.Има толкова много неща,които не сме,а ни се иска да бъдем,толкова много планове,които сме направили,толкова много грешки,които сме доуснали.. и още толкова пред нас.Най-често сами си зазиждаме пътищата,че даже и се обръщаме и категорично тръгваме в противоположната посока.Не осъзнаваме,че започваме да остараваме,да губим детското у себе си -  не е ли това най-безпощадното убийство.А все още сме твърде млади,за да не вярваме,че нещата ще се оправят,че всичко ще бъде наред.От какво се страхувате всички?Живейте го този живот,това е нашето време.Единият крак пред другия – така се продължава напред.Истината е,че има толкова много красота и топли усмивки – прибавете и вашата.Не си падам по твърде щастливите хора и крайния оптимизъм,но с него поне няма какво да пропуснем.Песимизмът си е чисто губене на време.Искам старст,тя е водеща.Да гори свещта от двата края.Линията е вече прокарана през белия лист,наречен живот,и от нас зависи върху кое ще се фокусираме : бялото или черното.Или върху сивото.Все пак то крие толкова тайни,които само чакат да бъдат открити.


Няма коментари:

Публикуване на коментар