сряда, 14 ноември 2012 г.

Да бързаш или да не бързаш?Това е въпросът



Субектът пред мен е с дълго вълнено палто ,на което съвсем спокойно би завидял всеки обитател на сибирските полета.От яката виси нещо,което прилича на опашката на препарирана лисица(и съм сигурна,че не само прилича) и сякаш е намерил главната цел на съществуването си:да прочетете целия ситен шрифт от половинкилограмовата опаковка на пакет с макарони.И е застанала на пътя ми в цялото си великолепие.Не само е застанала,ами палтото и окачената й лисица,заедно с чантата за покупки(чанта да видиш),заемат цялото място между двата рафта и правят преминаването ми направо невъзможно.На свой ред мен ме чакат най-малко 67 извънредни задачи,а ако не си купя нещо шоколадово от този супермаркет,няма да преживея деня.Единствено след  кански мъки и усилия успявам някак да извърша сложната маневра по заобикаляне,за която никой шофьорски курс на света не може да ме подготви.Вече ликуваща се приближавам с една идея по-близо до бленувания шоколадов десерт,когато зад гърба си дочувам упрек,който се състои в „нескопосано движение”, „вечно бързаща” „грубиянщини”, „тази неразбрана младеж”.
Докато щастливо си хрупам закуската вече на слънце(кой човек с нормално кръвообръщение ще се завие с палто ?) осъзнавам,че частта от коментара на иначе сладката женичка на преклонна възраст,която ме разтревожи най-много ,не е тази,отнасяща се за маниерите ми,а тази с бързането.Осъзнавам как изглеждаме отсрани на хората от по-старото поколение,с които се разминаваме всекидневно и нямаме време дори да ги регистрираме в полезрението си.Вечно устремени на някъде,вечно в движение.
Това е факт,но замисляте ли се колко огромна е разликата между сега и онова златното „по мое време”?

Как да не бързам,след като от новините ми вещаят ново поскъпване на живота,от вестника ми припомнят ,че и тази година има поне 3 възможности Земята да започне да се върти наопаки и и тя бързайки да причини смъртта най-малко на половината човечество.Възможността за Апокалипсис днес е по-голяма от тази да спечеля от тотото.Бързам за лекции,за работа,за курс,а през останалото ми време бързам да живея.И как да не бързам,когато има още 30 човека на интервюто ми за работа,които с радост ще се възползват от моето място ,ако закъснея и с минута.Нали ако поспра и за секунда,съм изпуснала новата модерна песен,започваща с оригиналното „халелелейле”,новият бестселър за гимназистка,болезнено влюбена в призрак(или беше вампир..или върколак).Ще ме подмине и новата банкова и финансова криза,няма да разбера в края на краищата Рич за Брук ли ще се ожени или за Тейлър.От гледната точка на изживяни 70 години бързането може да изглежда наистина наивно и ненужно,но аз не знам дали ще ги стигна заветните старини ,въпреки цялото ми бързане.Всеки ден умират деца в инциденти,кой от кой по-нелепи.Ами тяхното бъдеще,ами техните старини?Къде отиват мечтите,стремежите им?Точно с осъзнаването на тази липса на сигурност,ние започваме да забързваме ход към желаното утре.Страхът ме кара да се движа по-бързо.Тъжно,но факт - това е безотказна рецепта.Защото животът се променя за секунда и ако поколението ми е научило болезнено добре един урок,той е,че нищо не е константа.Искам да остарея (и то красиво!) и да повтарям на децата ми,че наистина няма за къде да бързат,че всичко ще си дойда на мястото все някога,че ще имат време - време да живеят.
Макар че скъпите ми деца,е те вече ще ТРБВА да бързат - като се започне още със самото им идване на този свят,тъй като лекарят и акушерката ще имат вече насрочен друг пациент и аха са закъсняли,ще предизвикат объркване на поне половината от болничните етажи ,та чак до администрацията.Ще трябва да бързат да овладеят компютъра още на 2,защото иначе как ще разбера как им е минал деня,ако не влизат в скайп.Или да овладеят рабоатата с айфон с пореден номер 35794 и да се чуваме по него.Нямат избор иначе,трябва да са „модерни” и „хай-тек” бебета,иначе още в детската градина ще ги надушат и ще ги нарочат за задръстени и скучни.А мама и тати ли?Ние ще бързаме да работим,за да имаме пари да изплатим всички високотехнологични играчки.

Не знам какво точно бъдеще ме чака – дали ще е пълно със сбъднати апокалиптични прогнози,дали ще дойде нов извънземен вид и ще ни спаси от разрушаващата се планета или ще избави нея от нас ,или пък и този път ще ни подмине свършека на света. Знам само,че си го искам с всички хубави и лоши моменти,та чак до късни старини,когато дойде време да се увивам с жилетки при първия помен на есента.И бързам към него.

1 коментар: