Летит, летит по небу клин усталый -
Летит в тумане на исходе дня,
И в том строю есть промежуток малый -
Быть может, это место для меня!
Летит в тумане на исходе дня,
И в том строю есть промежуток малый -
Быть может, это место для меня!
Завесата е
червена и изхабена,в перфектен унисон с почетните гости,застанали пред нея.Микрофонът
разнася благодарствени слова из цялата зала,пълна с представителите на едно
далечно минало,но те като че ли не осъзнават напълно случващото се.Само думите за това славно
минало,което продължава да е тяхно настояще и завинаги ще бъде,успяват да
предизвикат руменина по иначе бледите им пергаментови бузи.Пламъкът на живота в
очите им се завръща все едно никога не ги е напускал.
Днес е
нейният 85-ти рожден ден и на същата дата се навършват и 65 години от съвместния им живот.Само те
си знаят как тези години са минали – времето постепенно ги е сляло в кадри без
начало и край.Поздравленията звучат и като равносметка преди края.Виждаш в очите
на останалите целия си живот, какъв си бил ,за да стигнеш до това,което си в настоящия момент.

Няма коментари:
Публикуване на коментар